Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица"

Включете се в инициативата "Бялата лястовица". Разкажете своята история и опит. Своите търсения. Направете го заради себе си и другите, които се чувстват точно като вас! Нека да направим така, че все по-малко хора с паническо разстройство да се чувстват сами, неспособни, болни, защото това просто не е истина. В случай, че сайтът ви е бил полезен или пък сте прочели книгата "Другото лице на паниката" и ви е помогнала дори малко - моля, оставете мнение за книгата в сайта в секцията „Остави мнение”, за да може всеки, който ни посети да получи бързо отговор на въпросите си.

 

* Име:
Имейл * e-mail
* Коментар:
Оставащи символи
Попълнете кода:
 
Tonimar

"Другото лице на паниката" е книга, от която много хора имат нужда и съм убедена, че ще имат и полза. Първото, което силно ме впечатли, е доверието и откровеността на авторката към читателя. Малко хора биха били толкова откровени! А това е основното изискване за излизане от пр: Човек да е честен към себе си, след което вече към своите близки, към психотерапевта си. Само ако човек пред себе си си признае своите чувства - само тогава би могъл да се насочи към промяна в живота си, себеотношението си, отношението си към близките, към обществото.
Петя е съчетала личния си опит с наученото от книгите като е успяла да обхване всичко, на което човек (не само с пр) трябва да обърне внимание: дишане, хранене, водно съдържание на организма; душевна хармония, позитивност и най-вече ВЯРА, че е способен да преодолее па.
Книгата е много ценна и я препоръчвам на всеки, който иска да излезе от капана на паническото разстройство!

Terra

От откъса който прочетох, мога да кажа, че тази книга е вид споделяне, разбиране и съчувствие. Думите някак леко и негримирано докосват. Моите поздравления Петя! Искрено вярвам, че тези редове ще бъдат "патерици", път, себеоткриване или светлина за хората с този проблем. Една от най-висшите форми на човешката Любов и даденост е именно съчувствието и споделянето, съответно разбирането. Дано се множат добрите сбъднати намерения като в този случай! Тези редове са светлина и смелост в съчетание.

 

 

Germany

Здравейте, пиша Ви от Германия. От 2007 г. За първи път се включвам във подобен форум, досега само четях мнения.
Книгата на Петя ме развълнува дотолкова, че реших и аз да споделя мнението си.
Първо и аз искам да поздравя авторката за търпението и усилия, които е положила, за да напише тази книга.
Макар и малка книжката включва наистина всичко най-ценно от научните изследвания и терапевтичния опит относно па.
Тук в Германия имах възможност да изпробвам терапиите на три специализирани клиники и на няколко психолога, да изчета много книги за самопомощ при ПА, както и няколко лични истории на хора с па. Мога спокойно да кажа, че книжката на Петя по нищо не отстъпва на досега прочетеното от мен.
За мен най-важното от книгата бе да разбера за личния опит на Петя, за чувствата, които я вълнуват. Прочитайки книгата се почуствах разбрана, като че ли усетих присъствието на авторката Петя до мен. Тази книжка ми даде успокоителното усещане, че не съм сама.
Най-много ми допадна съвета й да не насилваме нещата и да напредваме със собствено темпо, както и мнението й, че промяната изисква време.
И аз първите месеци изживявах пристъп след пристъп, шок след шок без диагноза, след това имах диагноза и очаквах, че психолозите или престоят в клиниките ще помогнат. Очаквах, че приятели ще подадат ръка, когато споделя за страданието си, но напротив те се отдръпнаха.
Промяната зависи от нас, както пише Петя.
Стъпка по стъпка аз се съвземам и чувствам значително подобрение в самолечението си през последните две години.
И ако понякога имам дни, в които не съм толкова добре, знам, че мога да прочета отново книжката на Петя и да си припомня, че "и това ще отмине."

Маргарита

Скъпа Петя,мило момиче!Искам да ти изкажа огромната си благодарност за книжката!!!Нямаш представа колко много ми помагаш чрез нея!Няма да ти описвам моята история,за да не те натоварвам.Само ще ти кажа,че съм на 55 години,имам прекрасно семейство-дъщеря,син и 3 прекрасни внука,но...въпреки това ме измъчва "пр" и "па".Борбата ми с това е отскоро-едва от месец посещавам психоаналитик,категорично съм отказала медикаментозно лечение.Твоят опит ми даде увереност,че съм взела правилно решение и ще успея да се справя по този начин.Пия само капки на д-р Бах.Прочетох книжката ти на един дъх и сега я нося непрекъснато в чантата си.Благодаря ти,миличка!Нека доброто и любовта,които даряваш,да ти се връщат многократно!Бъди благословена!Обичам те!

Тамара Караколева

Здравей, Петя,
Пиша на ти, защото сме „от един дол дренки” – със заешки сърца, или както ни диагностицира медицината: хиперсензитивни, чувствителни до неадекватност, реагиращи на най-елементарна ситуация и по най-дребен повод, все едно че умираме.
Разликата е, че ти си млада, а аз – на 65 години, че ти си осъзнала проблема навреме, а аз – на 53 години, когато наистина умирах на операционната маса.
Изумена съм от жаждата ти за живот, която те води към все по-дълбоко осъзнаване, към приемане на себе си, към търсене на техники и терапии, които да ти помогнат в прехода към нова философия на здравето. Защото тази, която си получила наготово от семейството и средата, в която си живяла, явно не е подходяща за теб, не е съобразена с твоята индивидуалност, с твоите потребности.
Вярвам, че книгата ти ще бъде полезна на много хора, които ще се почувстват по-малко сами; ще усетят подкрепата, която им оказваш, а това съвсем не е малко, за да потърсят своята философия на здравето, която да им дава нужното спокойствие при обясняването на случващото се с тях и около тях.
Много точно си прозряла, че па /пр/, тази ужасяваща криза, се дължи на освобождаването на натрупана в нас енергия. Остава всеки сам да реши за себе си дали иска да изригва тази натрупана и неоползотворена енергия като вулкан, който застрашава физическото му здраве, или да намери своя начин да я освобождава по малко всеки ден. Има стотици техники и терапии, от които всеки може да избере тази, която най-добре му подхожда.
Кризите съпровождат прехода от остарялата философия към новата. Рядко този преход е плавен и лесен. Достоевски пише: „Усвояването на нова философия е трудно и струва скъпо.” Цената, която плащаме, са кризите, защото старото не се предава лесно.
Благодаря ти за смелостта, с която споделяш себе си толкова откровено с всички.
Уникални сме и всеки сам ще намери своята пътека в изхода от ситуацията, в която се намира. Твоята книга дава сили и надежда.
Благодаря ти.

 

ely_michailova

Изчетох книжката на Петя на един дъх - отлична работа и точно в целта! Книгата е много важна, защото повдига завесата, сваля маската на тревожността и паниката и показва какво стои отдолу и как да го изкараме на повърхността. За съжаление хората с тежко, дългогодишно пр се въртят в омагьосания кръг на автоматизацията и страха и не работят върху истинските проблеми, а само върху усещанията с антидепресанти и/или транквиланти, които знаем не лекуват, а в най-добрият случай подтискат тревожността. А при тези, при които лекарствата нямат този страничен ужасен ефект, описан в книгата, се случва дори по-лошо – подтискане на неудоволетворението/тревожността и човек продължава живота си по стария начин – както са го учили, че трябва, а не каквото АЗ-ът иска! Да, това се случи и на мене...

За да не се повтарям с останалите за това какви и колко ужасни бяха усещанията, как живота ми се промени и т.н. и т.н. ще се спра на малко факти и изводи. Убедена съм в изводите и думите си, доверете ми се!
ЛЕКАРСТВА – 5 години приемах различни антидепреснати, спирах и разбира се...започвах отново. Към момента на приемането им нямаха особени странични ефекти, но ...ми загубиха 5 години, време, ценно време, което можех да използвам не за да подтискам тревожността с лекарства, а да насоча енергията си, навътре, към душата си...ИЗВОД: Лекарствата подтискат усещанията на тревожност и паник атаки, не решават проблеми. Създават допълнитени – правят ви зависими (особено транквилантите) и подхранват иррационалните мисли, че сме болни и тръбва да пием лекарства!
АГАРОФОБИЯ, НАТРАПЛИВИ МИСЛИ, ДЕПРЕСИЯ, ПР – тези състояния не представляват болести, а........лоши навици! Точно така, лоши навици! Особено ПР, ПА, АГАРОФОБИЯ, НАТРАПЛИВИ МИСЛИ. Дълго време търсех отгово на въпроса кое е яйцето и кое кокошката – депресията ли предизвиква па или па и пр водят до депресия....Депресията болест ли е? Колко тежка е моята депресия? ИЗВОД: Всички тези състояния в един момент така се преплитат и така ви объркват, че имате само един истински отговор – всички те не представляват нищо! Нищо повече от лоши навици и просто състояния – ако ви се плаче – плачете, ако ви се вика – викайте, ако дойде натраплива мисъл – оставете я да ви вълнува и да си иде, ако някой психиатър ви даде диагноза за вашето състояние – изслушайте го и излезте от кабинета му! Повярвайте ми – това са просто състояния, чрез които АЗ-ът израства...Както когато ни повали грип, за да придобием имунитет. Отпуснете се и забравете за тежките и сложни диагнози и мъдри лекари, не се нуждаете от тях, не се нуждаете от диагноза!
КАКВА Е РАЗЛИКАТЕ МЕЖДУ ТЕЗИ, КОИТО СА СЕ ОСВОБОДИЛИ ОТ ПР И ТЕЗИ, КОИТО НЕ СА? Първите не изпитват страх, че може да получат па и тревожност...Те са приели , че това може да се случи, но ще премине. Това са просто усещания, които ще преминат. ИЗВОД: Приемете, че всеки един ден, всеки един момент може да имате усещания на паника и тревожност. Не се страхувайте от тях, смейте им се! Отпуснете се и ги приемете, посрещнете ги спокойно и ..........искайте още! Какво, казвате си сега, да искам още? Да, в момента в който с цялото си същество успеете да крещите да още, в този момент вие ще сте свободни!
Оставам на разположение за всеки, който има въпроси или коментари. Успех!

 

Sliana

Благодаря ти, Петя! Книгата ти наистина е страхотна, толкова истинска, толкова лична и много близка до сърцето ми. Имах нужда от твоята сила и подкрепа. Вече не съм сама в борбата си с пр и депресията, вече няма борба, а приемане на това състояние, защото пр не е болест, а състояние. Аз съм с пр от дълги години и точно, когато си мислех, че съм на дъното и няма измъкване се появи "Другото лице на паниката". След дълги години тровене с лекарства и изпадане в какви ли не тежки състояния сега с малки крачки аз се изправям с вяра в себе си и приемане на реалността такава каквато е, без бягство и отричане. Приемам и обичам себе си такава, каквато съм с всичките слабости и недостатъци. Животът ми е едно непрекъснато неудовлетворение от миналото и страх за бъдещето. СТОП. Позволявам на настоящия момент да бъде такъв какъвто е, приемам, че всички неща и обстоятелства са преходни и осъзнах, че не мога да контролирам всичко случващо се в живота ми. Благодаря ти, Петя!

 

Павлина

Страхотен сайт сте направили, поздравления! Поръчах си книгата, за да се уверя за пореден път, че не съм единствената, която минава през този малък ад-страха, надявам се огромен катализатор в по-нататъшното ми развитие. Откровено казано, най-ужасното нещо, което може да преживее човек е страха, като се прибави и факта, че е сам и ужасно неразбран от околните, дори от себе си. Сама знаете, много е тежко!!!  Вече дори не говоря на тази тема пред близки и приятели, просто защото никой не може, а и не се опитва да ме разбере, а само ще ме помислят за "ненормална". А това просто е сриващо за човек с толкова голямо "Его" като моето.Благодаря за вниманието и подкрепата! Книжката е много успокояваща и зареждаща, много истинска и релна, през погледа на преживяното. Да, аз също установявам, че това е най-голямата борбата, която съм водила, но този път не е нужно да побеждавам, а просто да се смиря и да приема, каквото и да ми коства това...

svetla_danailova

Блгодаря на Петя за споделената история. Много се радвам, че притежавам тази книга и я препоръчвам горещо на всички с паническо разстройство. Когато па се появиха при мен преди 18 години, никой не говореше и не пишеше за това състояние на тревожност. Скоро ще можете да видите и моята история и искрено се надявам да помогна дори и на един човек. Приятели, радвам се, че ви има! Не мислите ли, че ако нямаше па нямаше да има и тази страхотна книга и този сайт. Прегръщам ви и съм насреща винаги и по всяко време.

Ivanka Boycheva

Казвам се Иванка Бойчева. Учител по професия. Понастоящем пенсионер. Случайно попаднах на тази книжка и повлияна от историята на авторката, бих искала да се обърна към родителите най-вече. Когато я прочетох нямах представа, че така ще ме развълнува и ще ме накара да направя преоценка на своето поведение и отношение към децата ми. Моите деца. За всичките тези години бях толкова близо до моите ученици и толкова далеч от моите деца. Млади родители, казвайте всеки ден на децата си тези толкова нужни думи "Обичам те!". Нека децата ви да ги чуват постоянно. Както казва Петя в книгата - "Любовта никога не е в излишък". Научете ги да могат да разговарят с вас за всичко. Не се притеснявайте, че сте закъснели. Никога не е късно да кажем нещо мило на близките си! Не считайте, че е грешно да се извинявате на децата си, ако сте допуснали грешка! Никога не е късно да намерите правилния път към децата си, за да ви почувстват те не само като родители, но и като приятели. Точно на това ще ви научи и малката книжка на Петя, както научи и мен - Учителката!

Предишна
Мнения 11 до 20 от 26
 
ОТКЪС ОТ КНИГАТА

iHerb.com

ПРЕПОРЪЧАНО

UDEMY
Sitewide-10usd160x600
AliExpress
11 Nov Big Sale Image Banner 190 x 240